Каква стойност имат приказките за израстването на децата

Каква стойност имат приказките? Къде се крие магията на тяхното безсмъртие? В живота на детето те представляват специален и полезен инструмент, с който можем да го срещнем и то да открие света и това, което е част от него. Приказките са фантастична вселена, способна да привлече вниманието на малките, като ги стимулира да направят пътешествие с въображение и творчество, към измерение, което е далеч от реалността, но в същото време способно да провокира подобни контексти и динамика към тези от ежедневието.

Приказните герои вдъхновяват малките да станат смели=
Снимка: Shutterstock

За какво служат приказките

Чрез идентифициране с персонажите и ситуациите, с които влиза във връзка, детето се научава да опознава себе си и да се съизмерва с емоциите и страховете си. Такива могат да бъдат страх от самота, от изоставяне, от неизвестно. 
Приказните герои вдъхновяват малките да станат смели и да придобият увереност за преодоляване на предизвикателства, които на пръв поглед може да изглеждат невъзможни. А приказните истории им предават важни послания: казват, че не са сами в приключенията, дори и в „страшните“, че винаги могат да научат нещо ново и че предизвикателствата могат да бъдат преодолени!
Едно простичко „Имало едно време“, прошепнато от мама или татко преди лягане, позволява на децата да мечтаят и да полетят с крилете на въображението си, носейки бронята на героя, за да победят злодея. Докато родителите прелистват страниците, малките ще разберат как да се справят с препятствията и по какъв начин да открият правилните средства за възстановяване на щастливия край и спокойствието.

Приказките стимулират говора

Ценността на приказките е в това, че те придобиват конкретика чрез гласа на майката и бащата. Ето защо са и истории, пълни с обич. 
В общество, където малкото свободно пространство е блокирано от ангажименти, дейности или технологии, един от специалните моменти между родител и дете остава запазен за момента преди лягане, когато заедно изберат приказката, която да бъде прочетена. Това се превръща в ритуал, който изплита специална връзка, изградена около книгата, която майката и детето прелистват, докато героите и злодеите оживяват, карайки малкото да се чувства обгрижено и защитено.

Четенето е и жест на любов

И именно като такъв се възприема от детето. Така приказката се превръща в привилегированото средство да останеш близо до родителите. 
Детето знае, че докато трае приказката, мама и татко са до него. Докато се развива историята, то може да се наслаждава на присъствието на майката, да я гледа и да я изучава в детайли. Следователно интересът му, освен към съдържанието на историята, се измества и към звука на майчиния глас, на неговите нюанси, на израза на любов и нежност. Гласът не му говори само за Червената шапчица, Хензел и Гретел или Снежанка, а разкрива истинската любов на родител към дете.

„Червената шапчица“ символизира периода на преход от детството към юношеството.
Снимка: Shutterstock

Значението на приказката „Червената шапчица“

Има много приказки, които са създали и рамкират мечтите на децата. „Червената шапчица“ е именно една от тях. Какво обаче е нейното значение за растежа на детето?
В приказката „Червената шапчица“ сладко малко момиченце се впуска само в гората, за да занесе кошница с храна на баба си. Въпреки че майка ѝ я предупреждава да не се разсейва по пътя, тя не я послушва и е измамена от вълка, на когото разкрива къде живее нейната баба. Съответно той изяжда бабата, преоблича се в нейните дрехи и успява да излъже и момиченцето. Но храбър ловец спасява живота и на двете, като убива вълка.
Според учения Владимир Проп, тази приказка подчертава темата за отделянето от семейството и раздялата, белязана от напускането на дома на Червената шапчица. Любопитството да открие и опознае външната реалност, все още непозната за нея, ще я накара да поеме по алтернативни пътища към това, което е посочила майка ѝ, а престоят в гората и клопките, които могат да бъдат скрити там, символизират периода на преход от детството към юношеството.
Злият персонаж в лицето на вълка, има за цел да отвлече детето от естествения му път на растеж чрез изкушения и измами. Той е символ на опасността и на това, което може да доведе до лош избор. Темата за неизвестното съпровожда всяка стъпка в живота, съчетавайки малко страх и любопитство, а посланието е да не се губят пътят и целите.
Срещата с вълка разкрива какво е съзнание, което се придобива с порастването. Детето разбира, че за да порасне, човек трябва да се справи със собствените си решения, да се изправи пред последствията, до които те могат да доведат, да се опита да преодолее страховете и негативните събития. И да помни, че до него винаги ще има възрастен, като ловеца, готов да му подаде ръка в трудните моменти.

Деси Тодорова по материали от Pianeta Mamma